Вредата от полените при взаимодействието им с изпарения от дизелово гориво

Още преди 20 години в България се знаеше за вредното взаимодействие на дизеловите автомобили и по-точно на дизеловите изпарения отделяни от тях, върху полените на дърветата. В зората на демокрацията - някъде преди около двайсетина години, по телевизията майка – БНТ, гледах интервю с някакъв български изследовател или учен, който изглежда беше от БАН или просто беше много начетен и смел да изкаже истината за дизеловото гориво и въздействието му върху полените. Този учен детайлно обясни вредата от полените и как се променя структурата им при контакт с дизеловите изпарения, но репортажа изпреварил времето си така и не може да се открие днес в интернет и явно бе потулен, защото никога повече не се чу или писа нещо по темата. Едва след толкова години вече може да се прочете свободно в чуждестранната преса за вредата на дизела върху природата и се загатва, до какво водят дизеловите изпарения от автомобилите, които уж спазват евростандарти и други директиви за опазване на околната среда. Странното обаче е, защо все още се произвеждат подобни автомобили? Ами може би сте се досетили вече? Както се казваше в един стар виц: „не за пари, а за много пари“. В статията по-долу са ползвани материали от немски сайт, които бяха преведени с помощта на наш сътрудник живеещ в Берлин, който се интересува от здравето на хората и обича природата. Приятно четене и не забравяйте да споделите статията, защото истината става такава, само когато се изкара наяве, а популяризирането на подобни материали ще ни стимулира да пишем още по темата.

Ето какво разбираме от немския сайт https://www.faz.net. в заглавието:

„Зърната от полени като опасен преносител на изгорелите газове от автомобилите“

Според проучванията поленовите зърна и другите частици, съдържащи протеини, се модифицират от азотни оксиди и озон от отработените газове, увеличава вероятността да причинят алергии.

В продължение на десетилетия броят на алергичните заболявания като сенна хрема и астма се е увеличил. Това е безспорно. На какво се основава това увеличение не е ясно. В допълнение към "западния начин на живот", замърсяването на въздуха е един от най-близките заподозрени.

От дълго време има доказателства, че алергичните реакции се благоприятстват най-вече от образуваните от автомобилите вредни вещества във въздуха. Изследователи от Института по водна химия в Техническия университет в Мюнхен вече са се сблъскали с химическа реакция, която прави тази връзка правдоподобна. Според изследванията си, поленовите зърна и други частици, съдържащи протеини, се променят от азотните оксиди и озона по такъв начин, че да могат по-лесно да причинят алергии.

Азотните оксиди и озона

Епидемиологичните проучвания показват, че рискът от алергии зависи до голяма степен от вида на замърсяването на въздуха. Увеличаването особено в градовете на серен диоксид от комините, по-рано известен като "Зимен смог" се считаше за основен виновник за киселинните дъждове, не изглежда да е в основата на разболяването. Положението е различно от азотните оксиди и озона - два компонента на свързания с трафика "летен смог". Например при пациенти с поленова алергия се наблюдава увеличаване на дискомфорта, когато тези вредни вещества се откриват в повишена концентрация. Въпреки това, не беше възможно да се определи точно кои химически процеси причиняват вредните ефекти.

В хода на възпалението, както показват проучванията преди няколко години, протеините се променят чрез поемането на азотна оксидна група. Реакцията, наречена нитриране, се осъществява върху аминокиселината тирозин, един от градивните елементи на протеините. Значението на промяната е неясно. Възможно е неразрушаващите протеини да се характеризират с нитриране, което ги прави по-лесни за идентифициране и борба с имунната система. Нитрозираните съединения също се оказаха алергенни и сенсибилизиращи. Контактът с нитрирани протеини може да предизвика имунната система да реагира прекомерно на немодифицирани протеини.

Нитрирани протеини в околната среда

Във въздуха има протеини с различен произход. Те съставляват до пет процента от масата на частиците, съдържащи се в градския въздух. Протеините не само идват под формата на поленови зърна. Също като компоненти на финия прах те не са за пренебрегване. Между другото, това протеиново натоварване се дължи на микроорганизми и фрагменти от растителен материал. Изследователите вече са анализирали проби от градската зона на Мюнхен. Става въпрос за прах от улицата в града, събран от первазите на прозорците и частици филтрирани от въздуха.

Предположението, че  ще бъдат намери нитрирани протеини, бе потвърдено. Техният дял, както се съобщава от Ulrich Pöschl и другите изследователи в онлайн изданието на "Environmental Science and Technology", е от 0,01 до 0,1%. Това може да изглежда малко на пръв поглед. Досега обаче изобщо не беше известно, че нитрираните протеини се срещат в околната среда. Обаче от написаното става очевидно, че те могат значително да допринесат за развитието на алергии, измерените концентрации не трябва при никакви обстоятелства да бъдат подценявани казва Pöschl. Първият, все още непубликуван, резултат от експерименти с гризачи, започнат съвместно със научноизследователска група в Залцбург, също говори за това.

В лабораторията изследователите са изследвали нитрацията на протеините по-подробно. Изолирани са азотни оксиди и озон, например чрез екстракт от полен от бреза. Те отбелязват, че дори едно малко увеличение на "смог" води до значително увеличаване на нитрацията. В екстракт от полен, който е бил поставен на натоварена с движение улица в Мюнхен, до десет процента от протеина е бил нитриран след две седмици. За Pöschl новите открития показват, че са необходими по-големи усилия за намаляване на емисиите на азотни оксиди. Но само още една мярка за подобряване на качеството на въздуха - използването на филтри за дизеловите двигатели - заплашва да застане на пътя, тъй като обикновените филтърни системи могат да отделят повишени количества азотен диоксид, когато се регенерират чрез изгаряне на сажди. Поради това научните изследвания и промишлеността работят върху системи, които не само задържат частиците, но и каталитично разграждат излишните азотни оксиди.

Извод:
И така в крайна сметка се достига до заключението, че не природата е несъвършена, а че ние хората за пореден път прикриваме собствените си грешки, но рано или късно всичко излиза наяве. Ето защо когато дойде пролетта, вече може да не се ядосвате и заканвате на цъфтящите тополи, а да се замислите дали и вие с вашия дизелов автомобил не допринасяте за собсвеното си лошо здравословно състояние.

*Важно: Ако статията ви е допаднала ще преведем още материали и ще ги публикуваме, а това ще се разбере по броя споделяния на материла.

Оригиналния текст на немски език може да видите тук:  https://faz.net/aktuell/wissen/medizin-ernaehrung/allergie-autoabgase-als-scharfmacher-fuer-pollenkoerner-1209121.html