Кои народи в света живеят най-продължително?

Из медийното пространство поне веднъж в годината можем да срещнем информация кои народи живеят най-продължително. Сред почти всички държави по света се провежда подобно изследване, което цели да ни покаже къде хората се радват на добро здраве и живеят най-дълго. Топ - позиции обикновено заемат швейцарците, японците, португалците, сингапурците, норвежците, исландците и др., при които се отчита по-висок процент на средната продължителност на живот. Оттук следва, че по-развитите държави, които имат и по-добра здравноосигурителна система и разполагат с повече средства за медикаменти, заемат челните позиции в подобни класации. Сега обаче ще ви запознаем с по-малко познати ни народи ( с изключение на японците), които всъщност са истинските първенци спрямо броя на столетниците си.

Японците

Освен че е наричана Страната на изгряващото слънце, с какво друго можете да асоциирате Япония, или по-конкретно японците? С това, че ги наричаме „дръпнати“ ( на тях пък вероятно им изглеждаме „опулени“); с това че успяват с голям майсторлък да боравят с клечки, загребвайки и последното зрънце ориз от чинията си, докато се хранят седнали на пода; с това, че са „измислили“ сушито, което доскоро се възприемаше като възможно най-екзотичната храна сред нас европейците; или пък с това, че само на японския остров Хокайдо вирее Черната диня денсуке, струваща около 250 долара.

Да, наистина е добре тези факти да се знаят, но имате ли представа, че японците са сред народите, които живеят най-продължително? Което дори изглежда леко абсурдно на фона на това, че именно над японските градове Хирошима и Нагазаки само преди няколко десетилетия са пуснати разрушителните атомни бомби…

Всъщност в случая с Япония чистотата на въздуха няма нищо общо с факта, че там живеят толкова много дълголетници. Въздухът там, както вече и в повечето прекалено населени места по света, няма как да е качествен. Но това е СЕГА, а Япония е държава, която има над 20-вековни изградени традиции - не само по отношение на религия и спазване на природосъобразен начин на живот, но и по отношение на своята кухня. 

Да разгледаме поотделно японските традиции, за да можем да открием къде се крие тайната японците да се нареждат сред народите с най-дълга продължителност на живота (по последни данни в Япония има над 40 000 души, които са над 100 - годишна възраст).

Двете основни религии в Япония са будизъм и шинтоизъм, като последователите и на двете религии живеят в пълна хармония едни с други. Има дори много японци, които почитат както Буда, така шинтоистките религиозни принципи. Но нашата цел не е да водим религиозни беседи, а само да ви запознаем с 2 интересни факта. Първо - и будизмът, и шинтоизмът са определено миролюбиви религии, които отдават своята най-голяма почит на Майката Природа и второ - и будистките, и шинтоистките монаси спазват свързаните с религията им пречистващи ритуали. Пречиства се душата, пречиства се и тялото. А говорейки за пости, то това не е много по-различно от онова, което ние, модерните хора, наричаме детокс.

Схванахте идеята. Истината е, че повечето съвременните японци, може би не се молят всеки ден на своите божества и посещават храмове предимно по празници. Но това, което спазват е природосъобразния начин на живот. Което може да се потвърди и от шумните шествия, които се организират по повод един от най-големите им празници, а именно този на цъфналите вишни.

Да стигнем и до хранителния режим на японските жители. Вместо да наблягат на месо, те предпочитат да консумират ориз, риба и морски деликатеси, както и всякакви водорасли и кълнове. Като съберем религия, природосъобразен начин на живот и здравословно меню, няма как да им се чудим на японците, нито пък да ни се струва странно, че Япония е сред онези държави по света, където дългата продължителност на живота е неоспорим факт.

Японско ястие

Народът Хунза

В търсене на хората или държавите с най-много дълголетници в света, ще е престъпна небрежност от наша страна, ако не споменем хунзийците. Това е народ, наброяващ около 32 000 души, който живее напълно необезпокояван от любопитните туристи в долината на р. Хунза, Пакистан. Закътан и заобиколен от невероятните гледки, които предлагат най-високите планински вериги в света - Хималаите, Каракорум и Хиндукиш - народът Хунза обитава своята долина от векове. И макар и да е изолиран, до нас все пак е стигнала мълвата, че сред хунзийците не е никак чудно това да навършиш 130 г., че и повече. Също така никак не е чудно, че има жени, които раждат напълно здрави деца на преклонната възраст от 65 г., че и отгоре. Като по-важното в случая е, че това не е просто мълва, а самата истина.

На какво ли се дължи това? Надали значение има само чистият въздух, царящото наоколо спокойствие или пък липсата на кмет, който в повечето цивилизовани държави връчва торта и пълно с изкуствени оцветители сокче (обикновено с пластмасова сламка) на навършващите 100- годишна възраст свои съграждани.

Не, чистият въздух и липсата на кмет сигурно имат значение, но главната причина хунзийците да живеят толкова продължително и да не губят младоликия си вид, се крие в начина им живот и в начина на хранене.

В този отдалечен от чуждите очи Оазис на младостта (това е другото име, с което долината на р. Хунза е наричана сред научните среди) поради климатичните условия или поради наложилите се древни традиции, населението се състои предимно от суровоядци, които с изключение на сиренето (предимно овче) не почитат особено месната храна. Те си набавят всичко, което е необходимо за здравето на организма им от плодовете и зеленчуците, а когато настъпи пролетта и е рано да очакват своята реколта, се налага да спазват строги пости, траещи близо 3 месеца. През това време е разрешена консумацията само на традиционната им местна напитка, приготвена от накиснати сушени плодове. Най-често се приготвя от сушени кайсии.

Друг изненадващ факт, касаещ хунзийците е, че те на практика не боледуват. Имат си скромна болница, но в нея попадат само хора, претърпели битов инцидент, а не хора, страдащи от заболяване. Онкологични или сърдечно-съдови заболявания са нещо непознато за този народ.

Животът в долината на р. Хунза започва от ранни зори и е свързан предимно със земеделски и домакински дейности. Физически труд не липсва за сметка на органично чиста храна. Солта, та макар долината Хунза да се намира под Хималаите, откъдето се извлича прочутата хималайска сол, не се използва. Алкохолът е нещо непознато.

Но за да отгатнем как този народ успява да живее толкова продължително, ще трябва да прибавим и факта, че основният му поминък е отглеждането на кайсии. Те се консумират под всякаква форма - пресни, изсушени, на сок, на компот и т.н. А от костилката им се приготвя кайсиевото олио, което служи дори и за готвене. И именно в него вероятно се крие разковничето на дълголетието на хунзийците, защото то е известно като новата, но позабравена храна за регенерация на клетките.

Народът Хунза

Амиши

Къде ли се намират дълго живеещите амиши? Най-много от тях живеят в САЩ и то от векове! Но няма да ги видите да се разхождат сред считаното за едно от най-затлъстяващото население в света. Няма да ги срещнете надничащи иззад прозореца на поредния небостъргач, няма да ги видите подкарали някой Харлей Дейвидсън или пък ще ги фокусирате зад блиндираното стъкло на скъпоструващ американски джип. Такова нещо никога не е било писано да се случи, надали има шансове и в бъдеще да бъдем свидетели на подобна гледка.

И още по-добре. Защото амишите, които не карат модерни коли, а старомодни двуколки или карети, и които не живеят в огромни жилищни сгради, а в малки еднофамилни къщи, вероятно биха могли (поне донякъде) да ни бъдат пример за подражание, ако искаме да имаме възможността да сме живи да се запознаем не само с нашите внуци, но и с нашите правнуци. 

Амишите имат направо изумително дълга продължителност на живота и в това отношение не отстъпват нито на японците, нито на хунзийците. Освен това те рядко боледуват и са с изключително стройни фигури. Нямат никакви проблеми нито с характерното за американците наднормено тегло, нито страдат от така зачестилите в САЩ и Канада (има и канадски амиши) сърдечно-съдови заболявания.

Амишите не могат да бъдат определени като народ, защото те са религиозна общност, която в началото на 18 в. емигрира към САЩ (тогава Новият свят) от Европа. Новопреселниците, преминали успешно огромния океан, идват предимно от Швейцария и са наследници на протестантската вяра. Те са се отделили от Швейцарските братя и следват принципите на Якоб Аман, техен идеен предводител. Това, което ги отличава от останалите народи по света, спазващи протестантките си убеждения, е начинът им на живот. Който продължава дълго.

Най-старите амишки общности живеят без електричество, нямат телевизори, телефони, компютри, камо ли интернет. Жените се обличат в тъмни дълги рокли, а на главата си връзват строго черно боне. Мъжете, независимо дали работят в жегата на полето или се намират в собствения си двор, са облечени винаги в консервативно облекло, а характерната си сламена шапка с широка периферия могат да оставят настрана само след прекрачване прага на дома си.  Носят дълги бради, но е забранено да имат мустаци.

Но не външният вид на амишите или пък техните религиозни убеждения са причина те да живеят дълго и продължително. Истината отново се крие в начина им на живот и по-основно в това, с което се хранят. 

За разлика от повечето обработваеми площи в САЩ и Канада, където се приветства използването на изкуствени торове и отглеждането на ГМО продукция, при амишите това е немислимо. Те обработват своите земи по стария и примитивен начин, без дори да използват каквато и да е механизация и се изхранват със своята изцяло органична реколта. Интересно е дори, че именно домашно отглежданите плодове и зеленчуци на амишите са най-търсени сред модерното американско население. Има ли нещо по-хубаво от консумацията на екологично чиста продукция? 

Днес е трудно да си представим как бихме живели без телефони и без интернет, но пък не преставаме да си спомняме с носталгия онази вкусна храна, която сме похапвали в детството си. И в това отношение можем спокойно, но и благородно да завиждаме на амишите или просто да започнем отново да живеем така както искаме, а не както се опитва да ни застави системата. Все пак по-важно от щастието и здравето има ли?

Амиши

Има начин да удължим живота си и да го направим по-пълноценен и смислен и това може да стане лесно, като започнем да изпитваме благодарност за всичко около нас и като променим мислите и делата си от негативни в позитивни. Така ще постигнем по-лесно вътрешна хармония, а това неминуемо води и до приятни външни резултати. Доказано е например, че дори кожата на лицето се влияе от характера на човек. Тя става много по-опъната и стегната при хората които се смеят, и са позитивно настроени, докато при тези които постоянно се мръщят и недоволстват за всичко кожата се сбръчква преждевременно. Разбира се на кожата влияят и много други фактори, като тютюнопушене, замърсена околна среда, неправилно дишане и др.
 
Нека бъдем усмихнати и споделяме подобни свежи статии, така взаимно се подкрепяме. Благодарим ви.