За индиговите деца започва да се говори още в края на 60-те години на миналия век и в началото на 70 те год. все повече специалисти насочват погледа си към тях. По темата се провеждат конференции, пишат се научни статии и книги, посвещават се филми. Но защо са наречени индигови деца и с какво те се различават от останалите?
За първи път за деца индиго споменава Нанси Ан Тапе (1931- 2012 г.), международно известен психолог и синестик, автор на множество научни трудове. Предполага се, че може и да не знаете какво означава синестик ( в крайна сметка човек не може да знае всички съществуващи термини ) и затова обясняваме - синестик е човек, чийто възприятия са взаимно свързани. Конкретно в случая на Нанси Ан Тапе означава, че тя е имала способността да вижда аурата на хората в различни цветове и е известна като Терапевтката с цветовете. Точно заради тази своя способност тя е установила, че има деца, чиято аура е различна от тази на останалите и е оцветена в цвят индиго. Оттам идва и понятието индигови деца, деца индиго, новите деца или новата раса. С какво те са различни от останалите, като под останали, би трябвало да се разбира онези деца, които отговарят на представите ни за нормални. Онези, които общественото мнение счита за нормални.
Преди да отговорим на този въпрос, ще добавим, че теорията на Нанси Ан Тапе за съществуването на различни деца бързо намира свои последователи сред научните кръгове и е съществено обогатена от Лий Керъл и Иън Тобър, които дори определят критерии, по които тези деца да бъдат разпознавани. Към тях ще добавим и онова, което е написала и Каролина Хеенкамп и ще направим обобщение на базата на какво става разпознаването на децата индиго.
С изключение на взаимоотношенията със себеподобни деца, новите деца са определяни от специалистите като асоциални. Наясно са, че трябва да живеят сред останалите, но на практика това е трудно осъществимо за тях. Те имат много високо мнение за себе си, произтичащо най-вече от това че, за разлика от нас, възприемат времето, пространството, формата и дестинацията за взаимно свързани. Освен, че индиговите деца имат много високо мнение за себе си те често се чувстват и недооценявани. Не вярват, че трябва да се подчиняват на наложените от обществото норми и правила, стига те да не идват от конкретен човек, когото сами са приели за авторитет. Възпитанието им е изключително трудно и при тях не действат никакви наказания.
Към всичко това Генадий Белимов, доктор по философия и изследовател на новите деца, добавя в свое интервю: „Децата индиго са нов клон на еволюцията. Те могат да четат мисли, да виждат аурата на хората, характерна тяхна особеност са свободолюбието и независимостта им… Много от тези деца заявяват открито: „Аз съм дошъл, за да защитя Земята“. Те страдат като виждат как се замърсява природата, как безобразно се пълнят с боклук горите, бреговете на реките и езерата, покрайнините на градовете. Те понасят лошо вида на животните, които не живеят на свобода - в зоопарковете, в пътуващите циркове. Тези деца са много огорчени и протестират против това. Някои индиго умеят на мислено ниво да общуват с животните и растенията и твърдят, че те също притежават съзнание.“
По своята същност тези изписаните по-горе редове представляват само кратко обобщение на това как се осъществява разпознаването и отличаването на Новата раса. Какъв да е подходът ни спрямо възпитанието и отношението ни към тези деца, е все още въпрос на дискусии. Но със сигурност не е решение само защото те са различни да ги тъпчем с медикаменти с цел да ги обуздаем - дейност, широко практикувана в САЩ.
Призоваваме Ви да не съдите различните, а да им помагате да проявяват същността си, така ще има още по-голямо изобилие от същества на Земята. И нека Любовта, Мъдростта и Истината възтържествуват. А ако искате повече хора да прочетат този материал, моля споделете го в социалните мрежи.
Все още няма добавени коментари
Добави коментар